Борна Маркова
1. Как решихте да станете учителка?
Станах учител напълно случайно, защото детската ми мечта беше да стана Индиана Джоунс, за да откривам гробници в Египет. За тази цел отидох да уча археология в чужбина, но на първите ми разкопки, установих, че работата въобще не ми харесва и нямам нито търпението, нито желанието да се занимавам с това. Когато се върнах в България, си дадох сметка, че трябва да опитам нещо друго и кандидатствах в училище. Приеха ме и от този момент мисля, че това е най-хубавата професия, която обожавам.
2. Какво харесвате най-много в предмета си?
В историята най-много харесвам това, че може да бъде разказана като приказка, от която всеки един от нас би могъл да се вдъхнови, да вземе пример и да направи изводи и равносметка за самия себе си – какво може и какво не може да се прави, и какви са последиците от действията ни. Другото, което обожавам в историята, е, че тя дава възможност децата да се възпитават в патриотизъм, да обичат родината и земята си.
3. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище?
Мисля, че никога няма да забравя първия час, в който трябваше да вляза. Бях току-що завършила, без никаква идея какво се очаква от мен да кажа или да направя. Влизам в стаята и срещу мен стоят около двайсет дванайсетокласници, почти само момчета, които мълчат и очакват да им кажа нещо, а аз загубих ума и дума... В крайна сметка измислих какво да кажа, часовете минаха напълно нормално и оттогава знам, че началото е най-страшно, но си заслужава.