Ния Георгиева
1. Как решихте да станете учителка?
Сантиментът към училището, конкретно към 127. СУ, неговите здрави опори и стени, незабравимите и добри примери - учителите, са тези, които създадоха у мен желание да се връщам отново и отново. Много важно е и усещането да бъда полезна в опознаването на дома на знанието. Работата с ученици ме привлече, защото всеки от тях е различна вселена, от която може да се научи много. Чарът често се крие в това, че децата са истински в поведението си.
2. Какво харесвате най-много в предмета си?
Литературата е значима, защото възпитава ценности, емпатия. Надявам се да е така. И двете са необходими за изграждането на по-добър свят, колкото и наивно да изглежда. В литературата харесвам, че е възможност за пътуване из различни светове, умове и домове. Стои над всякакви ограничения, като е гостоприемна на интерпретации. Затова е добър приятел на човека, ако той я допусне до себе си. Може дори да опознае "Аза" чрез нея.
Правилното служене с българския език, от друга страна, е най-доброто средство в пълноценното общуване. Доброто му познаване със сигурност прави личността по-богата.
3. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище?
Хубави спомени - много, но най-интересното изживяване, мисля, е свързано с първия въпрос за решението ми да стана учител. Заставането ми от другата страна на класната стая, гледайки към учениците, а не седяща сред тях, будеше интерес и въпроси и у самата мен.