Мариета Страхилова - Акуилина
1. Как решихте да станете учителка?
Е, животът си прави шегички. Израснала съм в учителско семейство, но исках да се занимавам с археология. Затова зад гърба на майка ми, вместо да кандидатствам английска филология, кандидатствах класическа филология. Когато завърших обаче, се оказа, че археологията е трудна работа за жена. Появи се място за преподавател по латински език в Медицинска академия и на шега започнах да преподавам на студентите. След това опитах да работя в офис, но „манастирът тесен за моята душа“ се оказа и затова се върнах пред черната дъска да преподавам английски и латински. Така и до ден днешен.
2. Какво харесвате най-много в предмета си?
В английския език най-много харесвам това, че ми отваря вратите към целия свят. От друга страна дава досег с една от най-великите култури в днешно време – тази на Британската империя. Английската история и култура са достатъчно красноречиви, за да давам повече обяснения, но…
Учете английски, той вече не е чужд език, той е нещо абсолютно необходимо.
3. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище като учителка?
Първият ми випуск, когато се върнах в това училище, вече като учител, не като ученик. Бяха прекрасни деца, с които и до ден днешен поддържаме връзка, и до ден днешен се интересуваме кой какво прави. Имахме страхотни случаи, в които те идваха при мен всяко междучасие и като ги питаха къде отиват, те отвръщат: „Отиваме при мама!“. Така че, станах „мама“!
В първи и във втори клас пишехме с молив, в трети и в четвърти – с писалка с мастило и чак в пети клас ни разрешаваха да ползваме химикалка. Затова и до ден днешен възрастните хора пишат красиво и четливо.
Най-яркият ми спомен е как всяка сутрин се строявахме и правехме физзарядка. Няма сняг, няма пек – Младен Младенов стоеше отпред, показваше упражненията, ние ги правехме и вече добре разсънени, раздвижени, влизахме в час и учехме, а не спяхме.
А като ученичка?
4. Ако можехте да се върнете в годините си на учителка в 127.СУ, за да направите ЕДНО нещо, какво би било то?
Бих искала да променя психиката на днешните ученици, не само в 127.СУ, навсякъде. Да проявяват повече уважение към училището, към учителите, един към друг, да бъдат толерантни и по-оптимистично настроени към живота.
Бих учила колкото се може повече езици и бих се занимавала повече със спорт.
А в ученическите години?
5. Какъв съвет бихте дали на днешните ученици от нашето училище?
Единственият съвет, който мога да им дам, е да четат книги. Да четат, колкото се може повече! Интернет и „чичко Гугъл“ помагат, но книгите си остават най-добрият източник на знания, на развиване на фантазия, на добре и качествено прекарано време.
Освен това, да запазят чувството си за хумор и да се стремят към знания.