Ваня Атанасова
1. Как решихте да станете учителка?
Дете съм на учители и подсъзнателно винаги съм харесвала тази професия, макар да не съм искала на всяка цена да стана учител. Съдбата си знае работата и животът ми се стече така, че станах учител, за което никога не съм съжалявала.
2. Какво харесвате най-много в предмета си?
Преподавам английски език и имах честта и удоволствието да съм класен ръководител на първата езикова паралелка в училището през 1997г. Започнах с огромно желание и ентусиазъм да науча тези деца на всичко, което знам. В интерес на истината, аз също учех заедно с тях как да бъда учител, как да преподавам и как да ги накарам да опознаят не само езика, но и културата на съответната държава. В онези години интересът към английския език беше голям, учениците бяха по-любознателни и мисля, че се разбирахме добре.
3. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище?
Спомените са много, тъй като преподавах в 127 СУ близо 15 години. Може би е интересно да спомена, че текстът на химна е написан от ученичка от моя първи випуск, на когото бях класна в "подготве"- Силвия Борисова. А, сега се сещам, че няколко пъти се е случвало ученици да се обръщат към мен с "мамо" вместо с "госпожо" - обяснимо, тъй като имахме по 20 часа английски седмично и прекарвахме много време заедно.
4. Ако можехте да се върнете в годините си на учителка в 127.СУ, за да направите ЕДНО нещо, какво би било то?
Бих благодарила на всички свои ученици и колеги за прекрасните години, които прекарах там. Моите деца също са възпитаници на това училище до 7 клас и съм искрено благодарна на всички учители, които са им преподавали.
5. Какъв съвет бихте дали на днешните ученици от нашето училище?
Да бъдат любознателни, да опознават света, за да са независими и мислещи хора. Разбира се, да уважават своите учители, защото това означава, че уважават себе си и да знаят, че ние сме тяхна опора, а не източник на проблеми. И не на последно място, да бъдат търпеливи, защото успехът идва с времето, опита и знанията.