Нели Илиева
1. Как решихте да станете учителка?
Не помня да съм решавала да стана учител. Но със сигурност знам, че никога не съм казвала, че не искам, както правеха много от колегите ми в университета, или че смятам да се откажа от професията, както понякога се заканват колеги учители. Намерила съм професията си, както се намира любим или приятел - уж случайно, а всъщност съвсем закономерно.
Като малка в игрите обичах да съм учителка. Преподавах на куклите или на възрастните. По-късно така учех уроците си. В гимназията имах великолепна учителка - Саша Радева. Усещах, че ми се иска да приличам на нея. После, по време на студентските стажове, почувствах, че мога. Щом се дипломирах, започнах да работя като учител. И останах.
2. Какво харесвате най-много в предмета си?
Предметът ми е двукомпонентен и се занимава с неща, които излизат от границите на рационалното и отвеждат към чудото, вълшебството. Доколкото човекът и светът са познаваеми, езикът и литературата са дълбините и висотите на това познание. Да се докосваш всекидневно до него, е радост. Да го разкриваш пред други, е чест. Харесвам усещанията, които предметът дава - за живот, за свобода, за безграничност, за пълнота, за вечност.
3. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище?
Работя в 127. училище почти 10 години, но ми е трудно да мисля за него в спомени, защото все ми се струва, че най-интересното е в момента или предстои. Може би така се преживяват всички любими места, преди да се превърнат в спомени.
Ще ви разкажа обаче една малко мистична история от първото ми влизане в сградата. Попаднах тук в един много горещ юлски ден. Помолиха ме да замествам болен колега от септември. Архитектурата, знаете, е особена. Първо се зарадвах на прохладните коридори, а после, докато се опитвах да се ориентирам, осъзнах, че наскоро съм сънувала точно това място. Беше хубаво да разбера, че съм попаднала в училището от сънищата си.