Марина Янчева
1. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище?
Доста труден въпрос бих казала, защото са изключително много спомени. Може би, когато с моите приятелки бяхме направили нещо, наистина не си спомням какво, и споменът ми е, че тичахме по коридорите, защото заместник-директорката ни гонеше и решихме да се заключим в една тоалетна 4-5 момичета. Което, разбира се, беше изключително глупаво, защото не обмислихме, че тя ще седи пред тоалетната, докато накрая не излезем от нея. В крайна сметка нищо не се случи след това, но беше голям “екшън”.
2. Ако можехте да се върнете в годините си на ученичка в 127.СУ, за да направите ЕДНО нещо, какво би било то?
Най на сърце са ми спомените, когато след училище или през уикенда се събирахме в двора на училището с приятели, като прескачахме оградата, в която имаше дупка. Наистина тогава са ми били едни от най-хубавите моменти и лета, бих казала, и ако имах възможността пак да ги изживея, с удоволствие, бих го направила. От игра на футбол с момчетата до катерене по перваза на покрива на училището, за да си вземем топката. Писане по стените на пейките, чоплене на семки, играене на хора̀ и слушане на музика. Наистина ми липсват тези спомени, но съм невероятно щастлива, че съм ги преживяла.
3. Какъв съвет бихте дали на днешните ученици от нашето училище?
Най-добрият съвет, който мога да дам, е да се наслаждават максимално на ученическите си години, защото тогава се създават едни от най-хубавите спомени, които винаги разказвам с усмивка на лице. Създавайте приятелства, смейте се повече, загърбете завистта и споровете, защото не си заслужават, и най-вече вярвайте в себе си, защото всичко е възможно и от личен опит казвам, че може да постигнете неща, които дори не сте си и помисляли, че можете.