Да стана учителка беше най-близо до това да стана отново ученичка. Това е първата ми професия – веднага след като завърших университет, бях на 22 години, започнах да преподавам английски, като чужд език в Софийски университет на студенти по философия и журналистика четвърти курс, по-големи от мен, на по 23-24 години. Те бяха може би най-дисциплинираните ми класове. Имаха прекрасно отношение към мен, дори са ме чакали, когато се е случвало да закъснея. Много ми харесваше тази работа, но беше много изтощителна. Тогава още нямаше учебници, подготвяхме материалите сами, изискваше и да задържам вниманието им, трябваше да измислям непрекъснато дейности и материали, които да им предоставя. Четири години работих това и забременях със сина ми. Тогава спрях преподаването и станах преводач на свободна практика, после започнах да правя образователни игри, обаче винаги съм си мислела, че ще се върна отново към училището. През 2013 г. реших, че не искам да работя, дори в най-хубавата частна компания, а искам да правя нещо смислено. Изкарах един курс към Кеймбридж и в момента, в който излязох пред класа, разбрах, че това е целият ми живот – трупаното ще си дойде на мястото, точно в класна стая.  Не исках вече просто някаква работа, колкото и интересна да е, колкото и повече свободно време да имах, не, исках смислена работа, полезна, в която да виждам ефект, смисъл. В последствие дойде и контактът с учениците, който се оказа в пъти по-силен и по-вдъхновяващ, отколкото някога съм си представяла. Подготвях се, че ще е трудно, но никога не съм подозирала колко ще ми дават учениците. Откакто съм започнала, никога не ме е напускало това чувство – да си тръгвам от работа щастлива! Направила съм правилния избор!