top of page

Дея Симеонова

1. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище?

Най интересните ми спомени са още от забавачката с г-жа Фани Вълчева. Правихме пиеса за годишното тържество на 127.СУ и бяхме най - малките, но вече" артисти"! Разбира се, помагаше и любимия ни учител по рисуване „чичо“ Рилчо - така го наричахме още... Главна роля в пиесата игра Тити Папазов, роден артист, после станал голям треньор.

След това имахме за класна г-жа Росица Попова, която ни водеше на екскурзии. Помня Люлин планина и хижа Студенец в Родопите, където гледахме новопостроения планетариум.

Третата ни класна беше г-жа Берислава Арсова по български и френски език. Беше разкошен човек и учител, не съм срещала други като нея! Помня в 8 клас момчетата я ядосаха много в един час на класния и я разплакаха. Като си тръгнах ревах през целия път и после вкъщи, беше чиста емпатия. Вероятно тогава съм решила да стана учител, кой знае?

И трите ни класни се пенсионираха точно след нашето завършване, трогателно се изпращахме, имаше много целувки и сълзи, но обичта беше незабравима.

И нека не забравяме г-жа Арабаджиева – библиотекарката, която всички обичахме и при която съм прекарала най-хубавите си часове и срещи с писатели.

2. Ако можехте да се върнете в годините си на ученичка в 127.СУ, за да направите ЕДНО нещо, какво би било то?

Ако можех да се върна назад, вероятно бих направила много снимки и сега бих ги дала за архива, хем бях във фото-кръжока на физичката –   г-жа Пенева! Но кой да се сети?

3. Какъв съвет бихте дали на днешните ученици от нашето училище?

На учениците бих дала съвет да обичат 127.СУ така, както нашето семейство три поколения го обичаме. Да го пазят, като свой дом и да се гордеят от привилегията да бъдат негови възпитаници!

bottom of page