Най-интересният ми спомен е от учителя ни по рисуване – Рилчо Илиев. Той беше много интригуващ, много положителен, много обичаше децата и най-много се занимаваше с нас. Един ден отидохме на лагер в Говедарци, щеше да има различни празненства, измислени от него. Едната вечер предложи  да плашим учителките: направи няколко костюма на духове с няколко чаршафа, обрисувани със светещи боички. И вечерта се обличаме с тях, излизаме всички хлапета след 12ч., почваме да „бучим“ и тръгваме по стаите. Той знаеше къде може да се влезе, къде не са се заключили и влизаме в стаята на една от учителките. Беше си легнала, Рилчо застана над нея с този бял чаршаф, с тия фосфоресциращи очи…Мале, жената подскочи и стана голям панаир! После обаче и тя се включи в целия спектакъл и направихме един голям кръг на целия лагер и събудихме всички. Историята завърши с една дискотека, която той ни направи, бяхме само ние в лагера, така че нямаше проблеми. Големи емоции имахме с него!

Другият ни много запомнящ се учител беше по история, г-н Вълков. Той ходеше с едни много специални костюми, които по това време не се носеха масово. Цветовете, в които бяха костюмите му бяха предимно синьо, оранжево, панталоните силно прилепнали по него, а надолу чарлстон. Като ни викаше за изпитване казваше: „Айде сега, излизаш с бележника, химикалката, пружинката на химикалката и почваш да пееш!“. Имахме и един много висок съученик, който трудно се побираше на малките чинове, затова краката му излизаха настрани. Вълков обаче редовно не виждаше тези крака и се препъваше в него.

Другата ми любима учителка беше г-жа Томова по биология. Тя пък беше превърнала кабинета в лаборатория: имаше мозъци, имаше черва, препарирани животни, глави…

Впечатляващ беше Младен Младенов по ФВС, който наистина постави акцент върху спорта в нашето училище. Играеше се баскетбол, футбол, хандбал…Физическото беше любим предмет!

Имаше и един бивш военен, наричаха го Белия Вожд, който в края на моя 8 клас стана директор. При него беше тоталитаризъм: ако не ходиш с престилка, ако под престилката си със сив панталон те връща. Имахме една арменка в класа и се отнасяше много нетолерантно с нея, обаче тя му го върна. Танцуваше модерни танци и печелеше медали за училището, съответно нямаше как да и направи нищо. Той тормозеше и най-добрата ми приятелка, която беше туркиня и остана може би единствена в цяла София с турското си име.