Мария Йосифова
1. Каква е била мечтаната ти професия като дете?
А каква е сега?
Още от малка, винаги съм имала затруднение да избера нещо, което искам да правя или да мечтая, но така и не се спрях на определена професия. Определено на сърце ми беше готвенето. Исках да си отворя ресторант с малка сладкарничка до него. Годините минаха и се наложи и аз да се ориентирам в някаква среда .За жалост нямам все още идея какво искам, но бих се радвала да се върна в 127-мо и да преподавам английски.
2. С какво ще запомниш 127. СУ, когато завършиш?
Повечето преподаватели и ученици знаят, че това училище е изключително важно за мен, именно защото съм в него от 12 години. Моментът, който винаги ще остане в спомените ми, определено е първият път като влязох в 127-мо. Бях в 4-та група в детската и ни заведоха да видим най-близкото училище, и за щастие беше 127. Всичко ми се струваше толкова голямо, цветно и интересно, че нямаше как да не надуя главата на майка ми да вляза там. Следващата година бях малка първокласникчка, която очакваше да седне на чина и да отвори буквара!
3. Какъв съвет ще дадеш на по-малките от теб ученици?
Съветът, който бих дала и на малкото ми аз, определено е клише: ”Учи повече!” Сега чак разбирам какво са имали предвид всички учители и родителите ми, като са го казвали, но за жалост го разбрах твърде късно. Друго нещо, което бих казала на по-малките е: Не тръгвайте с лошо към учителите ,те също са хора, които се изморяват, и не всеки ден се чувстват добре. Ако си говориш с тях като човек, те ще те разберат и ще се опитат да ти помогнат (винаги има изключения, но са малко).