Екатерина Иванова
1. Как решихте да станете учителка?
Аз съм трето поколение учител, баба ми беше учител по български език, майка ми - по химия, явно е съдба. Не мислех, че ставам за учител, защото се страхувах се да говоря пред публика, а от изпити как се притеснявах,.. Но ми се наложи да заместя приятел за едни срок и ... намерих призванието си. Сега за нищо не бих си сменила професията, макар, че говоря по 5 часа на ден пред най-взискателната изпитна комисия – тази на моите ученици.
2. Какво харесвате най-много в предмета си?
Физиката е светоглед, тя е навсякъде около нас. Звучи като клише, но това е и много сложна наука и, за да се занимаваш с нея, трябва не просто да я харесваш. Трябва да си влюбен в нея. Това е като с любимото момче – не можеш да кажеш защо го харесваш. То е твоето всичко. И с любимия предмет е така: възхищаваш се на елегантната формула, на брилянтния експеримент, човешката борба за истината... на всичко.
3. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище?
Да разкажа най-хубавия си спомен, значи да откроя един, а и най-хубавото винаги предстои. Ще разкажа за чувството, познато само на учителите, когато на най-неочакваното място по най-неочакваното време, когато мислиш, че си съвсем сам, чуеш онова „ГОСПОЖООО!“ И някой ти се хвърли на врата! Тогава си даваш сметка, че професията ни е благословена.