Джейлан Бойчева
1. Как сте решили да станете учителка?
Ако трябва да бъда искрена - много спонтанно. Започнах да уча съвсем друго, и осъзнах, че много ми харесва работата с деца. Tя бе свързана с гимназиален етап, но съдбата ме насочи по друг път. След като завърших, моята начална учителка в родното ми училище напусна. Започнах по заместване, и много бързо осъзнах, че това, което работя, ме вдъхновява и носи удовлетвореност.
Искарах преквалификация и така вече над 22 години.
Мога да кажа: "Това е моето призвание".
2. Какво харесвате най-много в професията си?
Какво ми харесва ли? Ами, всичко. Като се почне от първия учебен ден на всяко дете в 1. клас, което те гледа с очи изпълнени с радост и притеснение. Плахите стъпки, треперещото гласче, и стигнем до ученик, вярващ в себе си, израснал, мислещ, защитаващ своята позиция като личност. Да гледаш как се променят и стават прекрасни, развиващи се личности - усещането е неописуемо.
3. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище?
От скоро съм в 127. СУ, първият работен ден и първият учебен ден, мисля, че ще ги помня дълго. Много мили спомени.
4. Какъв съвет бихте дали на учениците?
На първо място - да бъдат много добри хора. Да бъдат себе си, да не се опитват да подражават на никого. Да следват мечтите си, колкото и усилия да се изискват от тях.
Да не спират да мечтаят и да се учат през целия си живот.