Ася Даскалова
1. Как решихте да станете учителка?
Когато бях дете, това ми беше една от мечтите. Доста често си играех на учителка – нареждах плюшените играчки пред мен и им разказвах разни неща. Когато бях в 12. клас се дооформи самата идея. В университета вече знаех, че искам да стана учителка, макар че по едно време се бях насочила към света на журналистиката, но в крайна сметка се върнах към първоначалната си идея. Така съдбата ми даде един голям тласък, тъй като в училището, което съм завършила, 127. СУ, търсеха учител по български език и литература. Тогава моята бивша класна, г-жа Росица Дикова, предложи да се явя на интервю за работа заедно с моя скъпа съученичка и колежка, г-жа Ния Георгиева. Така съдбата ни даде възможност, която не се получава лесно и изведнъж.
2. Какво харесвате най-много в предмета си?
Това, което харесвам най-много в предмета си е че не просто мога да науча децата на граматични норми и литературни направления, а имам шанса да ги възпитавам на морал, на ценности, идеи, да развивам творческата им мисъл. Насочих се към този предмет, защото още от ранна детска възраст прекарвах времето си в четене на книги. Влюбих се в литературата и исках тази страст да прерасне в нещо много повече.
3. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище?
Най-интересният спомен, който имам в 127. СУ, трудно може да бъде назован. Всеки ден е различен - понякога носи приятни емоции, друг път не чак толкова. Това, което е общо между всички тях, е фактът, че са прекарани в училище, правейки това, което обичам. Смятам, че имам да уча точно толкова, колкото и учениците ми (че дори и повече) и интересните спомени тепърва предстоят.