Маргарита Василева
1. Как решихте да станете учителка?
Винаги съм искала да стана само и единствено журналист, въпреки че в училище много ми вървеше литературата. Когато кандидатствах обаче, вече си бях преосмислила мнението, тъй като тогава имаше масови покушения върху журналисти заради свободата на словото, която си бяха позволили. Не ме разбирайте погрешно, животът не толкова ми беше мил, колкото исках да оставя някаква следа върху пясъците на времето. Тогава четях едноименната книга на Сидни Шелдън. Беше наивно, но така мислех, когато едва осемнадесетгодишна, след като кандидатствах в няколко университета и бях написала като първо желание ,,Българска филология“, започнаха да пристигат уведомителни пощенски картички от университетите. Първо пристигна съобщение, че съм приета по първо желание в държавна поръчка във Великотърновския университет ,,Св. св. Кирил и Методий“ в специалността ,,Българска филология“. Няколко дни по-късно дойде и съобщението от Софийски университет ,,Свети Климент Охридски“. Мечтата ми се беше сбъднала.
2. Какво харесвате най-много в предмета си?
Преподавам вече почти двадесет години български език и литература и на прогимназиален, и на гимназиален етап. Още от ученическите си години много харесвах предмета си и когато имахме час и трябваше да се участва в анализа на някой художествен текст, всичките ми съученици, навели глави надолу, ме гледаха изпод вежди, очаквайки да ги спася, като си вдигна ръката, за да отговарям на строгия учител. Оттогава се зарекох да не бъда учител, когото учениците мразят. Да стана обичан и същевременно строг преподавател, който обича работата си и предава знанията си с любов на учениците си. Който ги вижда като личности още когато влезе в класната стая и се запознае с тях. Дори само да са едва (според някои!) пети клас. Винаги съм мечтала професията ми едновременно и да ми е хоби и това наистина се случи. Обичам в литературата възможността да твориш анализ, да вдъхновяваш учениците да откриват тайните ѝ, да станат съучастници в творческия акт, да ги ,,запалиш“ да тръгнат по твоите стъпки и да им покажеш как могат постепенно да направят свой анализ. Да не ги караш да зубрят заучени факти, а да им покажеш как да откриват логиката в тях.
Чудо е, когато и най-немотивираният и неграмотен ученик ти се довери и започне да учи не само строгите правописни и пунктуационни правила, но и да ги прилага в текстовете, които създава, в текстовете, които редактира, в собствената си устна реч. И то не по задължение, а с желание и усмивка на лицето. Тогава си казваш, че всичките ти усилия са си стрували. И се усмихваш и ти.
3. Какъв е най-интересният Ви спомен от нашето училище?
След като подадох документи за учител по български език и литература в 127 Средно училище ,,Иван Николаевич Денкоглу“ в www.jobs.bg, реших да ги занеса лично и в канцеларията на училището, защото държах комисията да види и други документи, които не можех да прикача в сайта за търсене на работа. Имах многобройни сертификати и благодарствени писма от родители и ученици. На вратата на канцеларията едва не се сблъсках с една нисичка и пълна по-възрастна от мен жена, която любопитно хвърли поглед върху сиви-то ми, което беше най-отгоре, и ми каза, че името на сестра ѝ е същото като моето. Сподели ми, че мястото било за прогимназията и два пъти ме попита дали наистина искам да работя в нея. Отговорих ѝ, че живея наблизо и че имам опит и в прогимназия, и в гимназия.
Когато станах учител на петите класове в 127 СУ, разбрах, че съм говорила с Елка Симова, заместник-директор по учебната дейност в училището, която ми се довери напълно.
4. Ако можехте да се върнете в годините си на учителка в 127.СУ, за да направите ЕДНО нещо, какво би било то?
Ако можех да полетя с машината на времето назад и да работя отново като учител по български език и литература в 127 Средно училище ,,Иван Николаевич Денкоглу“, щях да мотивирам още повече учениците си да постигат трайни отлични резултати по моя предмет, за да се чувстват като знаещи и можещи личности при полагането на различни видове изпити в различните етапи на училищното образование и извън него. За да имат отлична езикова грамотност и литературна компетентност. За да се гордеят с тях в живота си.
5. Какъв съвет бихте дали на днешните ученици от нашето училище?
Според повечето психолози поколението Z, т.е. днешните тийнейджъри не се нуждае от съвети от по-възрастните, тъй като иска да разчита на собствения си житейски опит, получен на принципа на пробата и грешката. Ще споделя само едно от любимите си четиристишия на отдавна преминалия в другия свят неизвестен на сегашните ученици поет на име Дамян Дамянов: ,,Когато си на дъното на пъкъла,/ когато си най-тъжен и злочест,/ от палещите въглени на мъката/ си направи сам стълба и излез“.