Те са много, но най-интересният спомен е за едно момиченце в 6 клас, което ми връчи едно писмо. Каза „Госпожо, това е за Вас!“ и аз останах много учудена. Викам „Какво е това писмо?“, тя: „Прочетете го, прочетете го!“. Оказа се, че писмото е от нейния брат, на когото съм преподавала преди няколко години. Той ми беше написал едно много сладко писмо, трогнат от историите, които съм разказвала на учениците и от това, че той се е оказал герой в тази история. И понеже аз се опитвах винаги да им кажа нещо интересно, нещо весело, нещо от моите ученически години, а той все питаше „Госпожо, това вярно ли е?“ – „Ами да, вярно е“. Когато след години разказах онази история, в която той беше главният герой – той беше едно такова много симпатично, тогава дребничко момченце, и аз обясних, че не трябва да сядат върху масите, защото това са крехки плотове и ще се счупят. Разбира се, той не ми беше повярвал и в междучасието се друснал с „целите си 35 кг“ върху плота, плотът се счупи. Настъпи една „трагедия“, установихме кой е виновникът, замазахме нещата пред ръководството…И когато след години, де да знам аз, че това е неговата сестра, отново казвам „И да знаете, ученици, внимавайте много с плотовете, защото…“. Връщайки се тя в къщи я питали какво стана, тя обяснява и нейният брат беше много впечатлен.